МАРТЕНСКИ СКИ ЛАГЕР

Клуб за Приключения и пътешествия Вертикал Пловдив

Ви кани на Мартенски  Ски Лагер

 

28 Февруари- 03 Март 2014 /4 дни / Пампорово

Свали информирано съгласие…..
DSC_0002

КПП Вертикал организира за вас деца ски лагер. Ски училище под формата на лагер,
4 последователни дни на обучение. Лагерът е съобразен и подходящ за деца и юноши начинаещи и напреднали скиори. Четири дневния курс на обучение е подходящ за затвърждаване на уменията по ски техника, като могат да се изчистват грешки /в зависимост от нивото на учащия се/ начално ниво; напреднали или усъвършенстване на ски техниката.

Pamporovo

Децата се разделят според своите умения в отделения от по 6-9 ученика, на един ски учител. Заниманията на пистата са от по 4 часа плюс почивка за обяд / сух пакет/. Мероприятието ще се проведе в к.к. Пампорово, като се ползват почивните дни около 3 Март. Нощувките са в хотел Невада***, стаите са приятно обзаведени и топли, всяка стая има телевизор и собствен санитарен възел, като се настаняват по 4 деца. Закуска и вечеря в ресторант Невада. Хотелът се намира в борова гора в непосредствена близост до пистите. Слагаме ските от вратата и поемаме по белите склонове.

Програмата на ски-лагера включва:

  • Ски-обучение –
    • Начинаещи – Клас А / от първи стъпки до усвояване на дъга с рало /
    • Напреднали- Клас В / от дъга с рало до завой с успоредни ски /
    • Усъвършенстване – Клас С / усъвършенстване на завой с успоредни ски , карвинг, бабуни, необработени терени, и др видове завой/
  • Прожекция на видео филми с тематика – ски, планини, приключения.
  • Беседи на теми касаещи сигурността в планината.
  • Игри на открито.
  • pamporovo_noshtНеобходима екипировка:

Дрехи за престой в хотел, бельо, термо бельо, ски яке и панталон, полар / поло /, шапка, ръкавици за ски, резервни ръкавици, слънчеви очила, ски маска /очила за лошо време /, крем за устни, слънцезащитен крем за лице, чорапи за ски, зимни обувки, чехли, раница за ски/ за резервните дрехи и сухия пакет/, ски, щеки, ски обувки / последните могат да се наемат от Пампорово /.

Не подценявайте ски екипировката на Вашите деца, това е важно за техния комфорт и безопасност!

Pamporovo_Partner-Travel_2

 

Такса за участие              

                                 – 350.00 лв. за деца до 13г.

                                 – 470.00 лв. за деца 13 – 18г.

                                 – 470.00 лв. за възрастни / цената не включва ски обучение /

/ при записване на второ дете от едно семейство, 5% отстъпка /

Таксата включва: транспорт, храна и нощувки/ 3 пълни хранодни/, лифт-карти, ски-обучение, тематични занятия, застраховка.

Pamporovo2

 Записване в  магазин БГ- Спорт гр. Пловдив, ул. Кирил Христов #8

Краен срок за записване – 24.02.2014г.

/ при записване се се попълва декларация и се внася сумата от 150.00 лв.  /

СВАЛИ ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ:

Отпътуване:    08:30 часа /28.02.2014/  децата да са в ски екипи

пред училище “Алеко Константинов”

За допълнителна информация:

snejanka1

 

0887 394 971     Георги Черноземски

032 622 590       Магазин БГ- Спорт

 

 

Прилючение в Kавказ

Ден I/18.08.2012

Пловдив, 22:30 h, бензиностанция Лукойл – тръгваме! Много багаж, който едва натъпкваме. Пътуваме аз, Елеан, Дана и Станислав. В Алфа Ромео-то са Рони, Сашо и Емо.

 

Кавказ-2012Безпроблемно минаваме границата при Капитан Андреево. Аз съм заспал на задната седалка. Часът е 4:30 сутринта и събуждайки се на Босфора, разбирам, че сме попаднали в огромно задръстване – навечерието на Байрама е! Всички турци се изнасят към вътрешността на страната.

Дълго време сме в задръстване и се придвижваме много бавно. Изминаваме едва 140 км за цели 10 часа. Вечерта настъпва неусетно, а вълните от задръстени автомобили продължават да прииждат. Кавказ-2012Чудим се дали не е по-добре да нощуваме и да продължим на другия ден, но мисълта за предстоящото приключение не ни дава покой и продължаваме по път D 100 в посока град Самсун.

Ден II/19.08.2012

Шофирам в посока град Самсун, който се намира на черноморската ивица в Северна Турция. 3:30 сутринта е, когато Станислав ме сменя зад волана. Заспивам почти неусетно на задната седалка, облегнат върху удобните раници, които разделят на две отделения.IMG_5928
На сутринта спираме на чудесен паркинг с магазин, бензиностанция и WC на черноморското крайбрежие в посока Трабзон. Измиването на течаща вода рано сутрин, след като си се наспал на път и ободряването със сутрешно кафе, докато разглеждаме картата, е несравнимо усещане. Някакси човек се чувства щастлив когато е на път. Още повече, че имаме още много път. Чака ни още много щастие.

Закусваме и продължаваме към грузинската граница. 13:00 h, намираме се на последната гранична ивица на Турция. Опашката на преминаващите към Грузия автомобили е голяма, с което се очертава 4-5 часов престой. Границата е точно до бреговете на Черно море. Природата е много красива!

IMG_5936 IMG_5950IMG_5962

Освен чакането, преминаването на границата се оказва доста безпроблемно. Заваля дъжд! Обменяме лари (грузинска валута) и продължаваме напред към Армения. Замалко да сбъркаме пътя на първия отстоящ от границата крайморски град Батуми. Тук пътната структура не е добре организирана. Даже и на GPS Garmin му е трудно да намери правилния път за Тбилиси. Картината е много по-различна от европейската! Сградите и улиците имат запазен отпечатък на бивша съветска република. Палмови алеи, придружени с високи, поизкъртени сиви панелки!IMG_5976 Хората гледат страшно и заплашително. 8:30 PM. Спираме на някакво място, за да се нахраним, но изглежда неприветливо. Разразява се скандал между Рони и Елеан, заради някакви дреболийки. Продължава да си вали! Изглежда трета вечер ще сме на път, и ще трябва да се спи отново седнал, възстановявайки сили на задната седалка на кола в движение.

Ден III/20.08.2012

Полунощ е! Разсънвам се, защото трябва да сменя Станислав в шофирането. На мен се пада честта да карам по единствената магистрала в Грузия, която е около 60-70 км. Шофирането е приятно! Цялата магистрала е осветена и завършва в Тбилиси. Малко преди да влезем в града, забелязвам табела на магистралата: „Transit in Tbilisi is prohibited“! Кой знае какво искат да кажат с това! Все пак ние пътуваме към Армения и няма как да не минем транзит. Нощната грузинска столица е футуристично осветена и съм доста впечатлен от някои монументи и замъци в централната й част. Задължително трябва да се върнем, за да разгледаме по-подробно навръщане.

IMG_6000 IMG_6354IMG_6359 Към 4:00 сутринта се намираме на грузинско-арменската граница. Преминаването на арменската граница е свързано с някои бюрократични методи за събиране на такси, пътни данъци и други плащания. Вземат ни по 60 USD за всяка кола и ни пускат да влезем. Изглежда арменците имат по-добър нюх за събиране на пари от съседите си!

Следобед сме на 3200 м надморска височина до едно езеро в подножието на IMG_6031Арагац. Пооправяме багажа, разпъваме палатки и почивка. Готвим си червена люта леща с индийски подправки. Мисля си, че няма да успея да заспя веднага заради височината, но в 20:30 заспивам.

Ден IV/21.08.2012

Сутрин е и малко сме се поуспали! Вместо предвиденото ставане в 4:30, се събуждаме в 5:20. Тръгваме за Арагац към 6:30. Височината ми се отрязва добре! Нямам оплаквания от присъщите
за тази височина начални симптоми на височинна болест, но и не пропускам да изпия два аспирина (въпреки че няма данни ацетилсалициловата киселина да предотвратява височинна болест). Два часа по-късно се намираме на южния връх Арагац.IMG_6062 Целият масив Арагац представлява разцепен от вулкан кратер. Оформили са се 4 върха, като най-високият е Северен Арагац – висок 4090 м. и фактически най-високият връх на Армения. За да достигнем връхната му точка, прекосяваме целия кратер. В 12:30 сме на върха. Единственият проблем е, че пътят представлява отвратителни вулканични сипеи от дребни и едри камъни, които се движат като
ескалатор надолу, когато минаваш по тях. IMG_6059Точно преди върха се опитвам да се хвана за една голяма скала, която внезапно се
отчупва като вафла! За миг замръзвам, защото знам колко хора има зад мен. Извиках с всичка сила и слава богу Сашо, който се намира точно зад мен, отреагира на мига. Огромният скален блок се разцепва на по-малки парчета по пътя си надолу. За щастие набезопасно разстояние от друга група, която се изкачва нагоре. Ръката ми е леко прорязана и Рони се шегува, че да пуснеш кръв на Арагац е на добро.

IMG_1096IMG_1097IMG_1092

Вечерта нощуваме отново в нашия лагер на 3200 м н.в. Има много забавни и гостоприемни съседки от Чехия, които ни обгрижват с праскови, диня и чешка бира.

Ден V/22.08.2012

Наспани сме, закусваме и събираме бивака. Преди да тръгнем се престрашаваме да се топнем в леденото езеро. Подейства доста освежаващо особено предвид факта, че това е петият ден без баня. Натикваме се по колите и тръгваме на културен туризъм из Армения. Издействам да минем през Ереван, защото аз единствен имам желание да го посетя.IMG_6073 Два часа не са достатъчни за разглеждане на арменската столица! След като минаваме по две централни улици и няколко магазинчета за сувенири, с Дана и Елеан
решаваме да „изхабим“ част от времето за престой в едно приятно арменско заведение. Порция руски пилмени и три вида арменска бира са най-доброто IMG_6071решение в жегата. Естествено позакъсняваме малко за уговорената среща при колите с другата част от групата. След столицата в непосредствена близост до турската граница стигаме до „Хор Вирап“. Исторически важен християнски обект. Забележителна е местността и отстоящата на стотина метра турска гранична мрежа и гранични вишки. Преминаването зад тази линия е невъзможно! Армения и IMG_6106Турция нямат никакъв входен граничен пункт заради враждебните си отношения. Интересното е, че Армения не е в добри отношения с никоя от съседките си! Отсреща се извисява красивият и величествен Арарат. Културната програма е сгъстена и време няма! IMG_6095Отправяме се към друг исторически важен обект, който се намира на около един час път от Ереван, но за това време пейзажът се променя много бързо. Скални бастиони, издигащи се на стотици метри височина. Манастирът „Нораванк“ е един от първите християнски храмове, построен със зараждането на християнството. Оставам с много приятни усещания от харизматично излъчване на този старинен храм, построен високо върху скалите.IMG_6121 Също така съм приятно изненадан, че в Армения не събират такси за посещение на значимите туристически обекти. Вечеряме на дървена масичка с пейки срещу входа на Нораванк и поемаме към най-южната част на Армения към манастира „Тетев“, с идеята да пристигнем късно вечер до станцията на лифта, която води до манастира. В 23:00h сме пред входа на паркинга, чудейки се дали да не легнем на по едно шалте, директно на асфалта. Рони започна насмешливо да вкарва параноя за отровна змия „гюрза“, която обитава Армения и Грузия, и изтъква,че бил предупреден в Азия и Африка никога да не спи на открито. Смеейки се, че това е пореден номер, за да спим по колите, си опъваме вътрешните части на палатките на асфалта, директно пред бариерата на входа на лифта.

IMG_6163

Ден VI/23.08.2012

Културната програма започва да не прилича много на културна! Повечето участници се размечтават и за вода за миене, не само за пиене. Аз вече съм се настроил на режим некъпане, даже пускам дразнещи шегички: „ Само да хвана някой да се къпе и да проваля експедицията с баня!!!“ Не, че не ми се иска да се понамокря, но и бърсането с мокри кърпички помага, а и съм инвестирал в цял пакет от 80 бр., които си ухаят на душ гел.
Закусваме на паркинга на лифт станцията.IMG_6166 Сготвих кус-кус и всички са доволни. Купуваме си билети за лифта до манастира „Тетев“: билетът е 4000 драми, което е по-малко от 10 USD в двете посоки. Лифтът прекосява хоризонтално едно огромно кавказко дефиле, като на места височината от кабинката достига повече от 300 м. С право си е извоювал титлата за най-дълъг хоризонтален лифт в света. До обед сме приключваме с разглеждането на „Тетев“.

IMG_6191IMG_6169IMG_6187

Естествено празно няма и решаваме да пропътуваме още няколкостотин километра до Нагорни Карабах. Интересното там е, че е отцепена автономна република вътре в самия Азербайджан. IMG_6195Наличен е коридор за преминаване от Армения, който представлява път в ничия територия. На граничния пункт ни пускат. Снабдяваме се и с еднодневна виза от столицата Степанакерт.
По пътя има обичайните (както и в Армения) продавачи на плодове. Шегуваме се, че тези обаче продават лимонки (ръчни гранати). Имайки предвид доскоро IMG_6202разразявалите се военни действия с Азербайджан за тази територия, не ме учудват танковете паметници и билбордовете с военни мотиви. Най-странното е, че не откривавам GSM оператор. Посещаваме друг древен християнски храм – манастир Gandzasar, построен високо върху кавказките върхове на Нагорни Карабах. Силно съм впечатлен от магнетичната красота на тази нова държава.

Няма време за почивка! Следва пътуване до село Казбек! Все пак не трябва да забравяме за какво сме дошли!

Ден VII/24.08.2012

Типично в стила на нашата експедиция, от Нагорни Карабах, трябва да се придвижим директно до село Казбеги. Караме на смени цяла нощ! На влизане в парк Казбег, забелязвам ски курорт, който подозирам, че е „Free Ride Paradise“ през зимата. Изкачваме се на голяма височина и пред нас се откриват невероятни кавказки пейзажи. Превалът, който преминаваме, има участък, в който асфалт липсва. Спирам да си купя кавказка овча шапкаIMG_1174 от една сергия на търгуващи грузински баби. Следобед пристигаме в селото и почваме да търсим хотел с баня. В първия хотел удряме на камък. Всички места са заети. IMG_1176Изглежда е пълно с претенциозни алпинисти като нас. Междувременно трябва да потърся Зорап алпиниста, по предписание на Светльо и Стамов, които са идвали тук преди нас. Намирам къщата на Зорап, но жена му ми казва, че се е качил на метеорологичната станция. Въпреки това се опитва да ни помогне и сърдечно ни предлага да оставим колите в нейния двор.IMG_6232 Междувременно се обажда и на брат си за стаи под наем долу в центъра на селото. Групата е много щастлива за стаите и банята, докато първият ползвал банята не разбира, че водата далеч не е топла, а налягането е много слабо, сифонът запушен, а Бог знае защо, като пуснеш водата, осветлението пригася! Въпреки всичко сме щастливи. Правим си гала вечеря с леща, спагети и няколко бирички. Стягам си внимателно багажа. Каквото и да махам все е тежко. Ще са мъки, то е ясно! Пълно щастие няма.

IMG_1186

Ден VIII/25.08.2012

Събуждам се от някакво тропване. 4:45 AM е и всички са станали. Страхотно е, че днес тръгваме! Сутринта е студена и тиха, всички дооправяме багажа. В едната кола натъпкваме излишния багаж, а в колата на Елеан раниците. Неговата кола оставяме в двора на Зорап и оттам по трека към върха. В седем сутринта заварваме жената на Зорап да приготвя 2 коня за износване на багаж нагоре. Изчакваме я и паркираме колата в нейния двор. IMG_1192Предлагам й да си платим за паркинга, но тя отказва да вземе дори и символична сума пари. За да може все пак да й дадем нещо в замяна, извадихме български кашкавал и 2 сникерса. Жената на алпиниста е много сърцата – приема и безкористно помага на новодошлите алпинисти. Тръгваме по пътя за върха. Нормално темпо, хубаво време и приятен трек, придружен от болки в IMG_6237рамената от 40-килограмовите раници. Няма начин да са по-леки, след като изнасяме багаж за четири дена. На превала, малко преди да направим бивака, блесва Казбек в цялата си красота и близост. Гигант, който се откроява единствен сред цялата планина. Ясно ми е, че пътят до него е все още дълъг. В планината човек може лесно да се заблуди за разстоянията особено ако пред теб се извисява петхилядник. Малко по-надолу IMG_6259прекосяваме глетчерната река, която бълва наситено сива вода. Някои от нас даже цопват неочаквано вътре, заради бързеите и раздалечените камъни, по които минава пътят.
Правим бивак на 3100 м н.в. преди ледника, който трябва да прекосим, за да стигнем до метео станцията. Има и питейна вода в близост! Хапваме претоплен на газ фасул от консерва, малко сармички в консерва и черен грузински хляб. Общо взето първо изяждаме тежката храна, за да олекотим и без друго тежкия багаж. Доста е рано и не ми се спи след вечеря, ако може да се каже вечеря в 5 PM. Лягам си в пухеното чувалче и отварям входа на палатката, от която се открива страхотна гледка към източния от село Казбек скален масив с извисяващи се четерихилядници. Гледам пейзажа и пиша пътеписа на iPhone. Тази IMG_1198вечер съм в първокласна стая с невероятен изглед от балкона. Заспивам рано, може би към 8:00 РМ

Ден IX/26.08.2012

Ставам много рано, сигурно е около 5 AM. Правя няколко снимки на изгрев слънце и почвам да си правя чай. Времето е прекрасно.IMG_6282 Следващата точка е на 3700 м н.в. Трябва да се пресече началото на ледника. Групата ни нещо се поразпръсна и аз съм сам по ледника. За два часа и половина съм горе. Рони идва по друг път, и е от другата страна на станцията, докато аз си мисля, че съм първи и се излежавам на един висок камък от страната на ледника, наслаждавайки се на пейзажа, хрупайки втвърден и замръзнал „Twix“. Проучваме оттук-оттам за маршрута. Хубавото е, че в близост IMG_6298изтича чиста вода от ледника. Почиваме си, хапваме и си подготвяме раниците. Не искам да пия дексаметазон, въпреки че влияе добре за предотвратяване на височинна болест, ако се пие 24 часа преди това. Лягам си в 17:00PM и се мъча да заспя рано, но не става!

IMG_6309IMG_6314

Ден X/27.08.2012

Събужда ме аларма в 00:30АМ! Трябва да тръгнем в 2:00АМ. Правя закуска и чай. Трябва да се пият течности! По проучване, хората правят изкачването до върха средно за 12 до 15 часа, в двете посоки от последен лагер. Подходът за върха еIMG_6319 много далечен, а намирането на пътеката през нощта – трудно. Тръгваме на челници и виждаме отпред в далечината друга група, която вече е тръгнала преди нас. Радвам се, че няма да загубим пътя, за което почти всички слизащи ни предупреждаваха предишния ден. За съжаление групата, която е пред нас, ни изчаква и се залепя отзад. Явно и те са с идеята за изкачване на автостоп. На нас се пада задачата да се оглеждаме за IMG_6346каменните пирамиди, които да ни изведат. Пътят се движи между ледника отляво и постоянно изсипващите се каменопади отдясно. Ако стъпиш на ледника, има опасност от ледени пукнатини, в които да паднеш, а на каменопада от изсипващите се лавини от камъни. Някои камъни са огромни късове скала с впечатляващи размери. Маркираният с пирамиди път е направен за безопасност, а и без него човек със сигурност трудно би се измъкнал от коварния лабиринт на ледника и каменопада. На места аз, Рони и Станислав се пръскаме в различни посоки, за да намерим следата на пътеката. Развиделява се, а ние сме късметлии, че не сме изпуснали нито една пирамида и сме на правилната пътека. Същото показват и бусолата, която нося, и азимутът, свален от руска карта. Точно по изгрев излизаме в края на ледника. Виждаме пъртина по самия ледник. Вече съм спокоен, че не може да объркаме пътя. Всички са много добре адаптирани към височината, може би се дължи на добрата програма за аклиматизация, която направихме. Все пак имахме четири нощувки на височина над 3000 м. И така, постепенно излизаме на платото, където пресичаме границата с IMG_6324Русия или по-точно Северна Осетия. Излизайки на премката, се откриват невероятните ледени гледки на високата планина. Вече сме на височина над 4300 м и студа и липсата на кислород започват да действат на организма. Много бавно започваме да изкачваме купола на Казбек. Не се връзваме с въже, защото сме много хора и може би внимавайки поотделно е по-безопасният вариант от това да се вържем и да се дърпаме помежду IMG_6339си. Наклонът наистина е голям и има опасност от падане извън пътеката, която иначе е идеално очертана по пътя към върха. На финала излизаме над една козирка и пред нас се открива връхният купол на Казбек. В еуфория съм! Виждам стръмнината, която отвежда към върха. Отдясно има страхотен скално-леден пасаж, от който виждам диретисимата към върха. Решавам да мина оттам вместо по трасирания участък през фирнования сняг. В 11:00AM сме на 5033 м надморското равнище. На върха се чувствам като в стратосферата! Много, много високо. Виждам Елбрус източно, вижда се и целият Кавказ. Такъв простор, който човек няма къде другаде да види. Ако искаш да се докоснеш до божественото, няма друг начин освен пътят към върха ! Това е! Аз съм на върха заедно с моите приятели. Всички заедно на върха.

IMG_6343193171_4531003881723_1867078797_o

Днес е и рожденният ден на майка ми. Опитвам се да направя нещо като поздравително клипче, но се чува само вятърът, който свисти. Планината ни допусна да се докоснем до величието й. Сега трябва тихомълком да слезем, да не досаждаме на божеството, и да сме смирени пред Казбек. Наслизане винаги ме хваща височината. Слизането винаги е трудно! Умората и липсата на мотивация правят нещата още по-трудни, но аз обичам тази сладка умора след успеха. Знам, че съм успял и сега просто ще се оттегля до предишния лагер и да събирам нови сили. Някъде към 16:00 часа съм обратно на 3700 м. Един руснак ме спира и IMG_6347предчувствайки отговора ми възторжено ме пита „Был на вершине?“. Непознат човек ме поздравява за това, че съм покорил върха. Опияняващата наслада от успеха и признанието на околните е наградата за положените усилия. Успявам да преборя умората и сладкия мързел от стигането до целта и да напълня всички съдове с вода. Потапям краката си в леденостудената ледникова вода, която се процежда от скалите. Чувствам се много освежен. Пия чай, хапвам и заспивам в пух. Чувалът и шалтето ми се струват страшно удобни.

Ден XI/28.08.2012

Събуждам се около 2:00 сутринта, и след това заспивам отново. През нощта бе започнало да вали. В палатката съм на топло и сухо. Тракането на капките по палатката ме унася отново. Събуждаме се към 7:30 свежи, наспани и с болки в краката от четеринайсетчасовия неспирен преход. Събираме всичко и започваме да слизаме с натоварените раници. Вече съм отпочинал и не бързам да слизам. IMG_6350Наслаждавам се на всичко. Денят е прохладен и ветровит, а върхът започва да се обвива в облаци. Цялата група е разпокъсана и в селото слизаме първи аз, Рони и Сашо. Пристигнаме пред къщата, където е паркирана колата на Сашо с целия наш багаж. Разпръскам всичко на тревата и започвам да си подреждам багажа. Простирам всичко мокро на тревата. Трябва да спим в тази къща, вместо в пансиона на центъра, защото местата ни са дадени на други хора. И по-добре! Къщата е уютна и има WiFi с интернет. Проблемът е, че другите не знаят и трябв да ги изчакаме на пътя. Докато Рони чака, аз се освежавам с един леден душ, защото топла вода няма! Чувствам се уникално чисто и свежо. Всичко ми се струва като 5-звезден хотел! Вечерта сядаме на заслужена почивка в кръчмата на центъра с гледка към върха. Студена бира и местни гозби! Пия бира и гледам върха. По всичко личи, че горе има силна буря. Върхът бълва облаци сякаш гори. Изпитвам огромно удоволствие от успеха, полят със студена бира. Споделям времето с моите приятели и се радваме заедно на цивилизацията, вкусната храна и студената бира. Моментът, в който човек осъзнава радостта от храненето, алкохола и живота. Поръчвам си още студена бира и замечтано гледам Казбек…

IMG_1241Автор Божан Георгиев