И така, отново с приятели, отново на планина и катерене. Надушихме ние по-топли ноемврийски дни и решихме да прекараме свободното време не пред телевизорите и facebook, а на Мальовица, сред простора и хладният планински въздух. Не е тайна, че катеренето предизвиква специфични емоции, които не всички разбират, но пък и щастието е за тези, които знаят как да си го набавят.
  Недочакахме да свърши работният ден и с бърза скорост подкарахме към Рила, минавайки през София, за да се снабдим със чисто новото двойно въженце. Петък вечер на хижа Мальовица е за предпочитане от петък вечер в задимен бар в града. Събота сутринта станахме около 8.00 h, натъпкахме раниците със завидно добър катерачен инвентар и с нормално темпо се запътихме към заслон БАК, от където през улея между в.Злият зъб и в.Орловец се изкачихме до премката, която свързва двата върха и точно там се озоваваме в подножието на югозападната стена на върха. Злият зъб е алпийски връх с типично изразен скален релеф. Изкачването е възможно от няколко страни, като ние съвсем не планувано решихме да изкачим сравнително лесения маршрут БАК (категория: 3+, 3с, 5.4) по югозападната стена. Интересното е, че този тур е минаван от членове на БАК още през 1935 г., което си личеше по изгнилите клинове, които по моя преценка със сигурност бяха от преди 40 години. Независимо от категорията изкачването беше приятно, още по-малко, че се качихме пет човека по едно въже. Нещо като свръзка тип "салам".

    Още на идване се беше зародила идеята, че трябва да качим тур Байно на Куклата. Някак си още по информацията, която прочетох за него, ми се виждаше от онези маршрути, от които те присвива стомаха при мисълта, че ще трябва да ги качваш. Интересна е психолагията на зараждащата се идея. Веднъж попадне ли ти в главата , трайно се установява там и не ти дава да мислиш за нищо друго. Винаги доказваме пред себе си, че можем да направим това, което е блеснало в мозъците ни. В неделя към обед аз и Жоро се отправихме  към основата на Куклата. Малко след нас дойдоха  Кремена и Соня. Те твърдо бяха решили да преминат новата виа ферата в близост.

  И така, аз и Жоро, притеснени от развръзката на изкачването, подходихме с мисълта, че ще изкачим първо въже, за да видим как е. Някак си помага психически, че ще катерим едно въже, въпреки че дълбоко в мен знаех, че няма да  задоволя глада си само с  предястие.  Маршрута е от 6-та  UIAA категория, а алпийскиt тур от тази категория никога не е за подценяване. В друга свръзка Ови ни застигна на първа площадка и катеренето стана забавно. Следващите 25м. до втора площадка бяха интересни, защото следваше плочест пасаж на малки стъпки и хватки. Балансово задържане и повишено внимание. Радвайки се, че сме изкатерили второ въже и  че ни остават само 45м . до края, се майтапехме, че този път нищо не оплескахме. Да ама не ! Пристигайки след нас, Ови продължи с траверс на дясно под надвеси, по които продължават други клинове. Веднага осъзнахме, че сме се включили към площадката на Класическия тур и сме оплескали нещата. И тука няма край желанието ни да стигнем до край. За да стане по-бързо, аз се прехвърлих на единия край на двойното въже, водено от Ови  и така успях да траверсирам и да довърша маршрута като втора свръзка на Ови , извлачвайки нашето въже до края на маршрута. На края на трета площадка Жоро пристигна, осигурявайки го по нашето въже.  

  Слизането на два рапела по 60 м.  беше приятната част на изкачването и далеч по приятна от слизането по стръмни пътеки. Долу се радвахме на добрия ден и отново с бира в ръка завършихме една пълноценна неделя.

Сива плоча в най-ниската част на стената, по която се виждат лепени клинове.

Всички въжета са с приблизително еднаква трудност.

1-во въже. След плочата се катери право нагоре по изтъняващи склани островчета, отстрани на които има тревни участъци. Достига се площадка с 2 лепени клина, 40 м.

2-ро въже. Започва с траверс наляво по сива плоча, после нагоре - клиновете се виждат. След 25 м е площадката, която се достига с лек траверс надясно - под надвес (по надвесчето се виждат клиновете). Ако не се траверсира към площадката, то се отклоняваме от тура, включвайки се към друга поредица лепени клинове - тази от тур "Класически", която след няколко метра води до бора - характерен за тази част от стената.

3-то въже. Нагоре през надвесчетата и след това по наклонена плоча до площадката - около 45 м. От тук може да се спуснат рапели по тура.