През изминалия уикенд членове на клуб Вертикал направиха изкачване на връх Вихрен по Джамджиевия ръб. Участниците в мероприятието Георги Черноземски и Божан Георгиев /в свръзка/ успяха да преминат по Джамджиевия ръб при неочаквано тежки метереологични условия. Както се знае, положението в планината може да стане винаги напечено. Сутринта на 28.03.2010, след ранно ставане - в 4 часа, аз и Жоро отпрашихме към Пирин. Около 9 часа паркирамхе на паркинга на Бъндеришка поляна. Екипировката, която носихме беше доста в повече от необходимата ( 50 метрово въже, 4-5 френда, комплект клеми, два клина, протриващи устройства, лавинни лопати, пипсове и прочие). Отпрашихме на бързо по пътя за хижа Бъндерица и след около час и половина се озовахме пред основата на ръба. Екипирахме се и: старт. Вятърът, снеговалежът и неясното време, лишавайки ни от обичайните пейзажни гледки, ни съпровождаха през цялото време. Не разбрахме как, но след 2-3 часа се озовахме на върха. Вятърът така духаше, че едва успяхме да направим една снимка и въобще без да се чудим решихме да се върнем пак по ръба, надявайки се, че това е по благоприятното слизане от алтернативната пътека до хижа Вихрен. Въпеки че при тези зимни условия не ми се вярва да е пътека. При слизането решихме да направим едно рапелно спускане при пасажа на ръба. Избрахме едина остра скала и се спуснахме на нея. За съжелениие, по теорията на Мърфи, след като и двамта се спуснахме, въжето заседна. Даже и при този силен вятър не се зарязва въже така лесно. Качих се отново до горе със самозатяжка и, слава Богу, в раницата си имах един голям ексцентрик с прусече на него. Без много да се чудя, намерих му подходяща дупчица и направих рапел през него. Успешно слезнахме до хижа Бъндерица и прегладнели, продухани от пиринските вихрушки и понамокрени, си хапнахме вкусно с кафенцето направено ни от хижаря. Към 20 часа бяхме пред колата, отново на паркинга. След 11 часов маратон в Пирин, си тръгнахме доволни от постигнатото и, естествено, взимайки си поука от преживяното в планината си мислихме, че човек винаги трябва да е подготвен за неочакваното.