Изявлението, че се занимавате с катерене, често ще предизвиква смях или удивление сред познатите ви. Общо мнение е, че скалното катерене е занимание за самоубийци; странен спорт за безумци, при който човек преминава дълги разстояния с опасни препятствия само за да се възкачи на стотици метри над земята по някоя безинтересна и надвесена скала... в снежна вихрушка. В катеренето, разбира се, може да се стигне и до тази крайност, но за повечето катерачи то е просто един вълнуващ и приятен начин да избягат от еднообразното всекидневие - възбуждащо физическо изживяване, малко удоволствие на премерения риск, ангажиращо напълно ума.

Премерения риск

Един от най-великите световни катерачи, Райнхолд Меснер, определя катеренето като дейност на "премерения риск" - ако рисковият фактор е прекалено голям, тогава той излиза "извън контрол" и удоволствието се заменя от страха. Целта на това занимание е човек да се научи да преценява опасността и да се върне (или изобщо да не тръгва), ако рискът от сериозни неприятности е твърде голям. От устата на Меснер, който е изкачил всички осемхилядници, повечето без кислороден апарат, и е реализирал за първи път някои от най-трудните изкачвания в света (и е оцелял), тези думи звучат като много добър съвет.

Целта на тази книга е читателят да се научи как да сведе до минимум рисковия фактор, без да загуби удоволствието от вълнуващото преживяване, наречено катерене. Ще се спрем главно върху "лазенето" по скали и само ще споменем другите форми на катерене като изкуствени стени, зимно, ледено и изкуствено катерене. Основните принципи при всички тези разновидности са едни и същи. Самото прочитане на тази книга и дори спазването буква по буква на всички съвети в нея, разбира се, не е гаранция за сигурността ви - постепенното натрупване на личен опит, логиката и съветите на опитни катерачи ще допринесат както да изпитате по-голямо удоволствие от катеренето, така и да намалите рисковете.

Въпреки общоприетото мнение, катеренето не е свързано само с риск и опасности, макар че те наистина служат като стимул за някои. За повечето катерачи то е свързано с усещането за свобода и с предизвикателствата към личните им възможности. Някои говорят за "бавно горене на адреналина" по време на катерене.

Правилата на играта

Всъщност катеренето е една игра. Никой не е принуден да изкачва планини и скали; хората го правят за удоволствие или просто, както се казва, "защото скалите са там". Разбира се, някои хора са превърнали катеренето в професия както професионалните играчи на голф или професионалните футболисти, които изкарват прехраната си от спорта. Повечето катерачи обаче го правят само за развлечение.

Известният катерач Лито Техадо-Лопес ясно определя различните видове катерене и правилата, по които се провеждат, в книгата си, "Играта, която играят катерачите". Правилата са за "контролиране" на играта, но също и "за да не бъде тя прекалено лесна". Например да хванеш топката с ръка е нарушение във футбола, но е напълно позволено в ръгбито. По същия начин катерачите спазват неписани, но известни на всички правила за "поведение на игрището" - или по-скоро "за придвижване по скалата". Ако изкачвате висока алпийска стена, ако наближава буря, да използваш част от инвентара за хващане или стъпване е напълно допустимо. Ако го направиш обаче на местния тренировъчен обект, ще си спечелиш само неодобрението на другите катерачи. Това не означава, че човек не може да си избира сам по какъв начин ще се катери, просто някои действия не се смятат за "добър стил".

връзка към статията