Под небето синьо на Ливиньо

Началото

За поредното приключение на клуб „Вертикал”, наречено Ливиньо, научих от Жоро Черноземски. Много сняг, перфектни писти, як купон и евтино уиски, пусна ми мухата той. Колко му трябва на човек да се навие!

Ливиньо е един от най-големите ски курорти в италианските Алпи, разположен в северозападната част на страната до границата с Швейцария, на около 1400 км от София. Освен че разполага със 78 разнообразни по трудност писти с обща дължина от 115 км, мястото е предпочитано още защото е безмитна зона – т.е. там спокойно можеш да си купиш литър прилично уиски за около пет евро.

И така, с пукването на първа пролет наближи и времето да се стягаме за ски. Ваканцията беше организирана за началото на април, поради което доста хора се почувстваха длъжни да изкажат мрачни прогнози по отношение на снежната покривка в курорта. Алпите са това все пак, пистите са високо – успокоявах и тях, и себе си, но съмненията не стихваха – абе, високо, високо, колко да са високо! Чуха се и някои язвително насмешливи реплики от рода на: „Водни ски ли ще карате?”, „Взехте ли си ролерите?” и други подобни, които подминавахме с учтива усмивка.

Пловдивската група, която се юрна към Италия, се състоеше от над 20 души. Предварително уточнихме възможните маршрути за достигане на местонахождението и се разпределихме по колите. Разбрахме се да се срещнем в уречения ден в три часа следобед пред църквата на Ливиньо – тогава още не подозирахме колко смътна щеше да се окаже тази уговорка.

По пътя

В нашата кола се натоварихме четирима души, известни още като „двете семейства”. Дотогава не се познавахме, но нямахме проблеми със сприятеляването – слава богу, оказахме се от една порода. Понеже пътуването отнема около 24 часа, а срещата с останалите беше насрочена за събота (на църквата), решихме да тръгнем в петък преди обед. Натъпкахме доброто старо рено със задължителните чанти, раници и ски, но най-вече с мнооого добро настроение, и – газ към Ливиньо!

DSC_0072Петъчният залез ни завари на хърватската магистрала. Съчетанието между залез и магистрала може и да не се връзва с представите ви за красота и романтика, но в действителност гледката беше страхотна. За доказателство разполагаме със солиден снимков материал на въпросното явление. Малко преди полунощ преминахме на словенска територия. На границата случайно се натъкнахме на други пловдивчани от „нашите”, с които пихме кафе и с известен песимизъм обсъдихме температурните рекорди от 25оС в началото на април. Купихме си винетка. За Словения е задължително да имате такава, в противен случай глобата е 150 евро, ако ви хванат – знам го от сигурен източник.

DSC_0180На някакво словенско „почивалище” спряхме за няколко часа да подремнем в колата, понеже шофьорите се бяха поуморили. Колко си починаха, не знам, но на разсъмване отново потеглихме, твърдо решени да изпием първото си италианско кафе във Верона. Още с пристигането си в града на Ромео и Жулиета отметнахме и първата забележителност – Арена ди Верона. Оказа се, че сме паркирали в непосредствена близост до древния амфитеатър. Отправихме се на ентусиазирана обиколка из типично италианските тесни улички, все още пустеещи в ранната съботна утрин. След малко се натъкнахме на табела, указваща посоката към прочутата къща на Жулиета. Табелата обаче не ни помогна особено в ориентацията, затова се наложи да се допитаме до една сънена продавачка на площада, която успя да ни упъти на език, близък до английския. Едва бяхме нахълтали в двора с прословутия балкон, когато щракането на фотоапаратите ни беше прекъснато от виковете на жена в униформа. Тя говореше на чист италиански, но по тона и жестовете й си личеше, че ни подканва да си обираме крушите от владенията на ромеовата изгора. Явно обектът още беше затворен за туристи. DSC_0271

Минахме и през площада с паметника на Данте, заснехме малко архитектурни забележителности, накупихме по някой и друг сувенир от единствените две отворили сергии и най-после седнахме на чаша неповторимо италианско кафе, което в моя случай представляваше ароматно „капучо” с изрисувано в млечната пяна сърце. Еех, някои неща се случват само в слънчева Италия!

DSC_0321По обед отново бяхме на път, оставили далеч зад нас Верона, но не и спомена за нея. И двата джипиеса, с които се бяхме оборудвали, даваха голяма надежда да се озовем в Ливиньо съвсем навреме за срещата (на църквата). Скоро обаче стана ясно, че двата уреда ни водят по два различни маршрута, от които нито един не беше верният. Докато „преизчислим” и се оправим из виещите се планински шосета, изгубихме час-два, а с тях и усещането, че отиваме на ски. Температурата скочи на 29оС, а край нас се редяха зелени ливади и цъфнали дървета. В далечината се виждаха някакви леко заснежени баири, които не се доближаваха много до представата ни за скиорски рай.

За наша DSC_0381радост малко преди да влезем в Ливиньо, околният пейзаж претърпя значителна промяна. В един момент снегът внезапно се появи досами пътя, а цифрите на термометъра вече показваха 15. Скоро видяхме и пистите и си отдъхнахме – имаше и сняг, и скиори. Почти веднага съзряхме една църква, а след миг – и още една. Това ни свари леко неподготвени и предизвика естественото ни раздвоение. Направихме почетна обиколка и на двата храма, което не ни помогна особено, понеже и бездруго бяхме закъснели за срещата. Последваха неуспешни опити да се свържем с някого по телефона, чакане, разходки, пак чакане, изпращане на два-три нервни есемеса… В крайна сметка се намерихме, и то баш на точната църква. Другата божия обител беше обявена за параклис. Явно тънката разлика ни беше убягнала – и не само на нас. Пак добре, че параклисите в Ливиньо не са толкова много. Виж, ако срещата беше пред магазина за алкохол, както отбеляза някой, тогава вече щяхме да видим зор.

Ливиньо – ски по италиански

Простиращата се близо осем километра върволица от еднотипни къщи и вили-хотели в алпийски стил е разположена в долина, от двете страни на която се издигат планински склонове с писти. Надморската височина на курорта е 1816м, а най-високият лифт се качва до 2750м. Освен църкви/параклиси и магазини за алкохол, край главната улица се подвизават още много и най-различни магазинчета, ресторанти, пицарии, кафенета. Местните хора са супер дружелюбни и повечето поназнайват английски, което улеснява общуването.

Най-после двете семейства се настанихме в луксозен апартамент в спретната триетажна къща с подвеждащото име „Хижата на мармота”. Слава богу, мармоти нямаше, но пък имаше три спални, две бани с хидромасажни вани, обширна трапезария с голяма маса и всякакви домакински удобства, тераса с доста приятна алпийска гледка… По всичко личеше, че ще си изкараме добре. Както и стана.

DSC_0711Първия ден разучихме пистите от едната страна на курорта, в областта Каросело. Ама то там – писти и лифтове да искаш, нямат обхождане. И едно синьо небе като се опнало, едно слънце като напекло, едни скиори като плъзнали по тия ми ти широки, необятни писти – луда работа! И кеф, кеф… По-късно обядвахме под звуците на жива музика. На сцената на почти 3000м надморска височина някакъв пич с китара изпълняваше, и то доста кадърно, музикални желания на хващащи тен по пейките скиори. С две думи – голям купон! Пие народът бира по пет евро, яде пици пак по пет евро парчето и се забавлява като за световно…

Пистите от другата страна на долината спадат към областта Мотолино. Пробвахме и тях на другия ден, а после ги редувахме. И от двете страни има изграден по един голям сноупарк със страховити скокове и атракциони, където да си чупят главите разни сноубордисти и скиори в крехка възраст. В тези паркове пускат само с каски, ама аз и да имах каска, пак нямаше да ги посетя (не само защото не съм в крехка възраст). Иначе отстрани гледката си беше атрактивна. Любителите на фрирайда, мисля, също останаха доволни. Катериха се по близките върхове и се пускаха по стръмните улеи – кой каквото му е тръпка.

DSC_0097Първите два дена времето беше много слънчево и топло, поради което снегът по по-ниските писти омекваше доста до следобеда. На третия ден обаче захладня, а после направо си застудя. По високите места валя сняг, духаше вятър, имаше мъгли, а температурите се задържаха под нулата, дори и в долината, където по принцип все си беше слънчево. Последния ден времето беше чудесно, защото хем печеше, хем не стана прекалено топло. Тогава (а и не само тогава) се отдадохме на снимки и лиготии по пистите и дълго пиене на кафе и капучино.

Магазините в градчето затварят рано-рано, поради което опитите ни за всякакъв шопинг в повечето случаи се осъществяваха на порции и прибежки. Въпреки това успяхме да се включим в работното време на почти всички търговски обекти и даже да се сдобием с някои ценни покупки за спомен от Ливиньо.

Като цяло, скуката не беше част от седемдневната ни почивка. Още на втората вечер хижата на мармота събра край барбекюто си цялата българска компания на бира, вкусни пържоли и забавни истории. Добре, че го направихме, докато не беше застудяло съвсем, защото следващите вечери отвън хич не беше за мъже.

Някои от групата се възползваха от екстрите на спа-комплекса в курорта, а други пък посетихме една любопитна атракция на Ливиньо – така нареченото après-ski party. По-просто казано – веселяшка дискотека, която се завихря след скиорския ден в заведенията в близост до началните станции на кабинковите лифтове. Обикновено купоните са на открито и започват някъде след четири следобед. Характерно за тези партита е, че хората танцуват покачени върху масите, като повечето са със ски обувки, а някои девойки – даже почти само по ски обувки. Италианска му работа.

Преди края

IMGP4146И най-хубавите неща имат край – но само за да бъдат последвани от още хубави неща. С това сигурно ще се съгласят най-вече онези от групата, които бяха решили да продължат ваканцията си с изкачване на четирихилядник в масива Монте Роза и с катерене на скали в Арко. Нашата четворка от реното трябваше да се връща в Пловдив, но не и преди да сме оплакнали окото с прелестите на Доломитите, минавайки по живописните криволичещи през планината пътища. С радост се отказахме от удобството на магистралите, за да се насладим на тази толкова красива област от италианските Алпи. Пътуването през Доломитите ни отне един цял ден – спирахме, гледахме езера и баири, ахкахме, цъкахме с езици и фотоапарати и си пожелахме отново да се върнем някога по тези прекрасни места. Този път залезът не беше магистрален, а планински – класика в жанра, един вид.

Последното си италианско капучино изпих в крайпътно заведение в едно преспокойно, окъпано в слънце селце. Дали защото беше последно, но ми се стори най-вкусното от всички…

Дааа, някои неща наистина се случват само под небето на Италия.

Автор: Нина Руева

 

 

 

 

Вижте trailer на „Into the Mind“, продължението на известния ски филм „ALL I CAN“

Into The Mind – Official Teaser from Sherpas Cinema on Vimeo.

Това е история за най-висшата форма на изпитание към човешкия дух. Имайки смелостта да поемат риска на планината и да се докоснат до бръснача, геройте от филма постигат не само перфектен баланс на физическите си умения, а и се изправят пред мисловни предизвикателства, които малцина дръзват да преминат. Поемете дъх и се отделете от скучния си живот за час и двайсет минути.

Целият филм може да си свалите от тук.

 

 

Новият сайт на клуб Вертикал

Клуб Вертикал се мотивира да направи  нов сайт, след като сайтът бе хакнат и кракнат от международната организация на чудовищата и злодеите (ОЧЗ). Надяваме се скоро да може да му се наслаждавате отново, още по-пълноценно от преди.

Прилючение в Kавказ

Ден I/18.08.2012

Пловдив, 22:30 h, бензиностанция Лукойл – тръгваме! Много багаж, който едва натъпкваме. Пътуваме аз, Елеан, Дана и Станислав. В Алфа Ромео-то са Рони, Сашо и Емо.

 

Кавказ-2012Безпроблемно минаваме границата при Капитан Андреево. Аз съм заспал на задната седалка. Часът е 4:30 сутринта и събуждайки се на Босфора, разбирам, че сме попаднали в огромно задръстване – навечерието на Байрама е! Всички турци се изнасят към вътрешността на страната.

Дълго време сме в задръстване и се придвижваме много бавно. Изминаваме едва 140 км за цели 10 часа. Вечерта настъпва неусетно, а вълните от задръстени автомобили продължават да прииждат. Кавказ-2012Чудим се дали не е по-добре да нощуваме и да продължим на другия ден, но мисълта за предстоящото приключение не ни дава покой и продължаваме по път D 100 в посока град Самсун.

Ден II/19.08.2012

Шофирам в посока град Самсун, който се намира на черноморската ивица в Северна Турция. 3:30 сутринта е, когато Станислав ме сменя зад волана. Заспивам почти неусетно на задната седалка, облегнат върху удобните раници, които разделят на две отделения.IMG_5928
На сутринта спираме на чудесен паркинг с магазин, бензиностанция и WC на черноморското крайбрежие в посока Трабзон. Измиването на течаща вода рано сутрин, след като си се наспал на път и ободряването със сутрешно кафе, докато разглеждаме картата, е несравнимо усещане. Някакси човек се чувства щастлив когато е на път. Още повече, че имаме още много път. Чака ни още много щастие.

Закусваме и продължаваме към грузинската граница. 13:00 h, намираме се на последната гранична ивица на Турция. Опашката на преминаващите към Грузия автомобили е голяма, с което се очертава 4-5 часов престой. Границата е точно до бреговете на Черно море. Природата е много красива!

IMG_5936 IMG_5950IMG_5962

Освен чакането, преминаването на границата се оказва доста безпроблемно. Заваля дъжд! Обменяме лари (грузинска валута) и продължаваме напред към Армения. Замалко да сбъркаме пътя на първия отстоящ от границата крайморски град Батуми. Тук пътната структура не е добре организирана. Даже и на GPS Garmin му е трудно да намери правилния път за Тбилиси. Картината е много по-различна от европейската! Сградите и улиците имат запазен отпечатък на бивша съветска република. Палмови алеи, придружени с високи, поизкъртени сиви панелки!IMG_5976 Хората гледат страшно и заплашително. 8:30 PM. Спираме на някакво място, за да се нахраним, но изглежда неприветливо. Разразява се скандал между Рони и Елеан, заради някакви дреболийки. Продължава да си вали! Изглежда трета вечер ще сме на път, и ще трябва да се спи отново седнал, възстановявайки сили на задната седалка на кола в движение.

Ден III/20.08.2012

Полунощ е! Разсънвам се, защото трябва да сменя Станислав в шофирането. На мен се пада честта да карам по единствената магистрала в Грузия, която е около 60-70 км. Шофирането е приятно! Цялата магистрала е осветена и завършва в Тбилиси. Малко преди да влезем в града, забелязвам табела на магистралата: „Transit in Tbilisi is prohibited“! Кой знае какво искат да кажат с това! Все пак ние пътуваме към Армения и няма как да не минем транзит. Нощната грузинска столица е футуристично осветена и съм доста впечатлен от някои монументи и замъци в централната й част. Задължително трябва да се върнем, за да разгледаме по-подробно навръщане.

IMG_6000 IMG_6354IMG_6359 Към 4:00 сутринта се намираме на грузинско-арменската граница. Преминаването на арменската граница е свързано с някои бюрократични методи за събиране на такси, пътни данъци и други плащания. Вземат ни по 60 USD за всяка кола и ни пускат да влезем. Изглежда арменците имат по-добър нюх за събиране на пари от съседите си!

Следобед сме на 3200 м надморска височина до едно езеро в подножието на IMG_6031Арагац. Пооправяме багажа, разпъваме палатки и почивка. Готвим си червена люта леща с индийски подправки. Мисля си, че няма да успея да заспя веднага заради височината, но в 20:30 заспивам.

Ден IV/21.08.2012

Сутрин е и малко сме се поуспали! Вместо предвиденото ставане в 4:30, се събуждаме в 5:20. Тръгваме за Арагац към 6:30. Височината ми се отрязва добре! Нямам оплаквания от присъщите
за тази височина начални симптоми на височинна болест, но и не пропускам да изпия два аспирина (въпреки че няма данни ацетилсалициловата киселина да предотвратява височинна болест). Два часа по-късно се намираме на южния връх Арагац.IMG_6062 Целият масив Арагац представлява разцепен от вулкан кратер. Оформили са се 4 върха, като най-високият е Северен Арагац – висок 4090 м. и фактически най-високият връх на Армения. За да достигнем връхната му точка, прекосяваме целия кратер. В 12:30 сме на върха. Единственият проблем е, че пътят представлява отвратителни вулканични сипеи от дребни и едри камъни, които се движат като
ескалатор надолу, когато минаваш по тях. IMG_6059Точно преди върха се опитвам да се хвана за една голяма скала, която внезапно се
отчупва като вафла! За миг замръзвам, защото знам колко хора има зад мен. Извиках с всичка сила и слава богу Сашо, който се намира точно зад мен, отреагира на мига. Огромният скален блок се разцепва на по-малки парчета по пътя си надолу. За щастие набезопасно разстояние от друга група, която се изкачва нагоре. Ръката ми е леко прорязана и Рони се шегува, че да пуснеш кръв на Арагац е на добро.

IMG_1096IMG_1097IMG_1092

Вечерта нощуваме отново в нашия лагер на 3200 м н.в. Има много забавни и гостоприемни съседки от Чехия, които ни обгрижват с праскови, диня и чешка бира.

Ден V/22.08.2012

Наспани сме, закусваме и събираме бивака. Преди да тръгнем се престрашаваме да се топнем в леденото езеро. Подейства доста освежаващо особено предвид факта, че това е петият ден без баня. Натикваме се по колите и тръгваме на културен туризъм из Армения. Издействам да минем през Ереван, защото аз единствен имам желание да го посетя.IMG_6073 Два часа не са достатъчни за разглеждане на арменската столица! След като минаваме по две централни улици и няколко магазинчета за сувенири, с Дана и Елеан
решаваме да „изхабим“ част от времето за престой в едно приятно арменско заведение. Порция руски пилмени и три вида арменска бира са най-доброто IMG_6071решение в жегата. Естествено позакъсняваме малко за уговорената среща при колите с другата част от групата. След столицата в непосредствена близост до турската граница стигаме до „Хор Вирап“. Исторически важен християнски обект. Забележителна е местността и отстоящата на стотина метра турска гранична мрежа и гранични вишки. Преминаването зад тази линия е невъзможно! Армения и IMG_6106Турция нямат никакъв входен граничен пункт заради враждебните си отношения. Интересното е, че Армения не е в добри отношения с никоя от съседките си! Отсреща се извисява красивият и величествен Арарат. Културната програма е сгъстена и време няма! IMG_6095Отправяме се към друг исторически важен обект, който се намира на около един час път от Ереван, но за това време пейзажът се променя много бързо. Скални бастиони, издигащи се на стотици метри височина. Манастирът „Нораванк“ е един от първите християнски храмове, построен със зараждането на християнството. Оставам с много приятни усещания от харизматично излъчване на този старинен храм, построен високо върху скалите.IMG_6121 Също така съм приятно изненадан, че в Армения не събират такси за посещение на значимите туристически обекти. Вечеряме на дървена масичка с пейки срещу входа на Нораванк и поемаме към най-южната част на Армения към манастира „Тетев“, с идеята да пристигнем късно вечер до станцията на лифта, която води до манастира. В 23:00h сме пред входа на паркинга, чудейки се дали да не легнем на по едно шалте, директно на асфалта. Рони започна насмешливо да вкарва параноя за отровна змия „гюрза“, която обитава Армения и Грузия, и изтъква,че бил предупреден в Азия и Африка никога да не спи на открито. Смеейки се, че това е пореден номер, за да спим по колите, си опъваме вътрешните части на палатките на асфалта, директно пред бариерата на входа на лифта.

IMG_6163

Ден VI/23.08.2012

Културната програма започва да не прилича много на културна! Повечето участници се размечтават и за вода за миене, не само за пиене. Аз вече съм се настроил на режим некъпане, даже пускам дразнещи шегички: „ Само да хвана някой да се къпе и да проваля експедицията с баня!!!“ Не, че не ми се иска да се понамокря, но и бърсането с мокри кърпички помага, а и съм инвестирал в цял пакет от 80 бр., които си ухаят на душ гел.
Закусваме на паркинга на лифт станцията.IMG_6166 Сготвих кус-кус и всички са доволни. Купуваме си билети за лифта до манастира „Тетев“: билетът е 4000 драми, което е по-малко от 10 USD в двете посоки. Лифтът прекосява хоризонтално едно огромно кавказко дефиле, като на места височината от кабинката достига повече от 300 м. С право си е извоювал титлата за най-дълъг хоризонтален лифт в света. До обед сме приключваме с разглеждането на „Тетев“.

IMG_6191IMG_6169IMG_6187

Естествено празно няма и решаваме да пропътуваме още няколкостотин километра до Нагорни Карабах. Интересното там е, че е отцепена автономна република вътре в самия Азербайджан. IMG_6195Наличен е коридор за преминаване от Армения, който представлява път в ничия територия. На граничния пункт ни пускат. Снабдяваме се и с еднодневна виза от столицата Степанакерт.
По пътя има обичайните (както и в Армения) продавачи на плодове. Шегуваме се, че тези обаче продават лимонки (ръчни гранати). Имайки предвид доскоро IMG_6202разразявалите се военни действия с Азербайджан за тази територия, не ме учудват танковете паметници и билбордовете с военни мотиви. Най-странното е, че не откривавам GSM оператор. Посещаваме друг древен християнски храм – манастир Gandzasar, построен високо върху кавказките върхове на Нагорни Карабах. Силно съм впечатлен от магнетичната красота на тази нова държава.

Няма време за почивка! Следва пътуване до село Казбек! Все пак не трябва да забравяме за какво сме дошли!

Ден VII/24.08.2012

Типично в стила на нашата експедиция, от Нагорни Карабах, трябва да се придвижим директно до село Казбеги. Караме на смени цяла нощ! На влизане в парк Казбег, забелязвам ски курорт, който подозирам, че е „Free Ride Paradise“ през зимата. Изкачваме се на голяма височина и пред нас се откриват невероятни кавказки пейзажи. Превалът, който преминаваме, има участък, в който асфалт липсва. Спирам да си купя кавказка овча шапкаIMG_1174 от една сергия на търгуващи грузински баби. Следобед пристигаме в селото и почваме да търсим хотел с баня. В първия хотел удряме на камък. Всички места са заети. IMG_1176Изглежда е пълно с претенциозни алпинисти като нас. Междувременно трябва да потърся Зорап алпиниста, по предписание на Светльо и Стамов, които са идвали тук преди нас. Намирам къщата на Зорап, но жена му ми казва, че се е качил на метеорологичната станция. Въпреки това се опитва да ни помогне и сърдечно ни предлага да оставим колите в нейния двор.IMG_6232 Междувременно се обажда и на брат си за стаи под наем долу в центъра на селото. Групата е много щастлива за стаите и банята, докато първият ползвал банята не разбира, че водата далеч не е топла, а налягането е много слабо, сифонът запушен, а Бог знае защо, като пуснеш водата, осветлението пригася! Въпреки всичко сме щастливи. Правим си гала вечеря с леща, спагети и няколко бирички. Стягам си внимателно багажа. Каквото и да махам все е тежко. Ще са мъки, то е ясно! Пълно щастие няма.

IMG_1186

Ден VIII/25.08.2012

Събуждам се от някакво тропване. 4:45 AM е и всички са станали. Страхотно е, че днес тръгваме! Сутринта е студена и тиха, всички дооправяме багажа. В едната кола натъпкваме излишния багаж, а в колата на Елеан раниците. Неговата кола оставяме в двора на Зорап и оттам по трека към върха. В седем сутринта заварваме жената на Зорап да приготвя 2 коня за износване на багаж нагоре. Изчакваме я и паркираме колата в нейния двор. IMG_1192Предлагам й да си платим за паркинга, но тя отказва да вземе дори и символична сума пари. За да може все пак да й дадем нещо в замяна, извадихме български кашкавал и 2 сникерса. Жената на алпиниста е много сърцата – приема и безкористно помага на новодошлите алпинисти. Тръгваме по пътя за върха. Нормално темпо, хубаво време и приятен трек, придружен от болки в IMG_6237рамената от 40-килограмовите раници. Няма начин да са по-леки, след като изнасяме багаж за четири дена. На превала, малко преди да направим бивака, блесва Казбек в цялата си красота и близост. Гигант, който се откроява единствен сред цялата планина. Ясно ми е, че пътят до него е все още дълъг. В планината човек може лесно да се заблуди за разстоянията особено ако пред теб се извисява петхилядник. Малко по-надолу IMG_6259прекосяваме глетчерната река, която бълва наситено сива вода. Някои от нас даже цопват неочаквано вътре, заради бързеите и раздалечените камъни, по които минава пътят.
Правим бивак на 3100 м н.в. преди ледника, който трябва да прекосим, за да стигнем до метео станцията. Има и питейна вода в близост! Хапваме претоплен на газ фасул от консерва, малко сармички в консерва и черен грузински хляб. Общо взето първо изяждаме тежката храна, за да олекотим и без друго тежкия багаж. Доста е рано и не ми се спи след вечеря, ако може да се каже вечеря в 5 PM. Лягам си в пухеното чувалче и отварям входа на палатката, от която се открива страхотна гледка към източния от село Казбек скален масив с извисяващи се четерихилядници. Гледам пейзажа и пиша пътеписа на iPhone. Тази IMG_1198вечер съм в първокласна стая с невероятен изглед от балкона. Заспивам рано, може би към 8:00 РМ

Ден IX/26.08.2012

Ставам много рано, сигурно е около 5 AM. Правя няколко снимки на изгрев слънце и почвам да си правя чай. Времето е прекрасно.IMG_6282 Следващата точка е на 3700 м н.в. Трябва да се пресече началото на ледника. Групата ни нещо се поразпръсна и аз съм сам по ледника. За два часа и половина съм горе. Рони идва по друг път, и е от другата страна на станцията, докато аз си мисля, че съм първи и се излежавам на един висок камък от страната на ледника, наслаждавайки се на пейзажа, хрупайки втвърден и замръзнал „Twix“. Проучваме оттук-оттам за маршрута. Хубавото е, че в близост IMG_6298изтича чиста вода от ледника. Почиваме си, хапваме и си подготвяме раниците. Не искам да пия дексаметазон, въпреки че влияе добре за предотвратяване на височинна болест, ако се пие 24 часа преди това. Лягам си в 17:00PM и се мъча да заспя рано, но не става!

IMG_6309IMG_6314

Ден X/27.08.2012

Събужда ме аларма в 00:30АМ! Трябва да тръгнем в 2:00АМ. Правя закуска и чай. Трябва да се пият течности! По проучване, хората правят изкачването до върха средно за 12 до 15 часа, в двете посоки от последен лагер. Подходът за върха еIMG_6319 много далечен, а намирането на пътеката през нощта – трудно. Тръгваме на челници и виждаме отпред в далечината друга група, която вече е тръгнала преди нас. Радвам се, че няма да загубим пътя, за което почти всички слизащи ни предупреждаваха предишния ден. За съжаление групата, която е пред нас, ни изчаква и се залепя отзад. Явно и те са с идеята за изкачване на автостоп. На нас се пада задачата да се оглеждаме за IMG_6346каменните пирамиди, които да ни изведат. Пътят се движи между ледника отляво и постоянно изсипващите се каменопади отдясно. Ако стъпиш на ледника, има опасност от ледени пукнатини, в които да паднеш, а на каменопада от изсипващите се лавини от камъни. Някои камъни са огромни късове скала с впечатляващи размери. Маркираният с пирамиди път е направен за безопасност, а и без него човек със сигурност трудно би се измъкнал от коварния лабиринт на ледника и каменопада. На места аз, Рони и Станислав се пръскаме в различни посоки, за да намерим следата на пътеката. Развиделява се, а ние сме късметлии, че не сме изпуснали нито една пирамида и сме на правилната пътека. Същото показват и бусолата, която нося, и азимутът, свален от руска карта. Точно по изгрев излизаме в края на ледника. Виждаме пъртина по самия ледник. Вече съм спокоен, че не може да объркаме пътя. Всички са много добре адаптирани към височината, може би се дължи на добрата програма за аклиматизация, която направихме. Все пак имахме четири нощувки на височина над 3000 м. И така, постепенно излизаме на платото, където пресичаме границата с IMG_6324Русия или по-точно Северна Осетия. Излизайки на премката, се откриват невероятните ледени гледки на високата планина. Вече сме на височина над 4300 м и студа и липсата на кислород започват да действат на организма. Много бавно започваме да изкачваме купола на Казбек. Не се връзваме с въже, защото сме много хора и може би внимавайки поотделно е по-безопасният вариант от това да се вържем и да се дърпаме помежду IMG_6339си. Наклонът наистина е голям и има опасност от падане извън пътеката, която иначе е идеално очертана по пътя към върха. На финала излизаме над една козирка и пред нас се открива връхният купол на Казбек. В еуфория съм! Виждам стръмнината, която отвежда към върха. Отдясно има страхотен скално-леден пасаж, от който виждам диретисимата към върха. Решавам да мина оттам вместо по трасирания участък през фирнования сняг. В 11:00AM сме на 5033 м надморското равнище. На върха се чувствам като в стратосферата! Много, много високо. Виждам Елбрус източно, вижда се и целият Кавказ. Такъв простор, който човек няма къде другаде да види. Ако искаш да се докоснеш до божественото, няма друг начин освен пътят към върха ! Това е! Аз съм на върха заедно с моите приятели. Всички заедно на върха.

IMG_6343193171_4531003881723_1867078797_o

Днес е и рожденният ден на майка ми. Опитвам се да направя нещо като поздравително клипче, но се чува само вятърът, който свисти. Планината ни допусна да се докоснем до величието й. Сега трябва тихомълком да слезем, да не досаждаме на божеството, и да сме смирени пред Казбек. Наслизане винаги ме хваща височината. Слизането винаги е трудно! Умората и липсата на мотивация правят нещата още по-трудни, но аз обичам тази сладка умора след успеха. Знам, че съм успял и сега просто ще се оттегля до предишния лагер и да събирам нови сили. Някъде към 16:00 часа съм обратно на 3700 м. Един руснак ме спира и IMG_6347предчувствайки отговора ми възторжено ме пита „Был на вершине?“. Непознат човек ме поздравява за това, че съм покорил върха. Опияняващата наслада от успеха и признанието на околните е наградата за положените усилия. Успявам да преборя умората и сладкия мързел от стигането до целта и да напълня всички съдове с вода. Потапям краката си в леденостудената ледникова вода, която се процежда от скалите. Чувствам се много освежен. Пия чай, хапвам и заспивам в пух. Чувалът и шалтето ми се струват страшно удобни.

Ден XI/28.08.2012

Събуждам се около 2:00 сутринта, и след това заспивам отново. През нощта бе започнало да вали. В палатката съм на топло и сухо. Тракането на капките по палатката ме унася отново. Събуждаме се към 7:30 свежи, наспани и с болки в краката от четеринайсетчасовия неспирен преход. Събираме всичко и започваме да слизаме с натоварените раници. Вече съм отпочинал и не бързам да слизам. IMG_6350Наслаждавам се на всичко. Денят е прохладен и ветровит, а върхът започва да се обвива в облаци. Цялата група е разпокъсана и в селото слизаме първи аз, Рони и Сашо. Пристигнаме пред къщата, където е паркирана колата на Сашо с целия наш багаж. Разпръскам всичко на тревата и започвам да си подреждам багажа. Простирам всичко мокро на тревата. Трябва да спим в тази къща, вместо в пансиона на центъра, защото местата ни са дадени на други хора. И по-добре! Къщата е уютна и има WiFi с интернет. Проблемът е, че другите не знаят и трябв да ги изчакаме на пътя. Докато Рони чака, аз се освежавам с един леден душ, защото топла вода няма! Чувствам се уникално чисто и свежо. Всичко ми се струва като 5-звезден хотел! Вечерта сядаме на заслужена почивка в кръчмата на центъра с гледка към върха. Студена бира и местни гозби! Пия бира и гледам върха. По всичко личи, че горе има силна буря. Върхът бълва облаци сякаш гори. Изпитвам огромно удоволствие от успеха, полят със студена бира. Споделям времето с моите приятели и се радваме заедно на цивилизацията, вкусната храна и студената бира. Моментът, в който човек осъзнава радостта от храненето, алкохола и живота. Поръчвам си още студена бира и замечтано гледам Казбек…

IMG_1241Автор Божан Георгиев